| Алтернативен линк |
БРАТСТВО
Седмичник за братски живот
Брой 170 - год. IX.
Севлиево, 25 октомври 1936 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 50 лева
За странство – 80 лева
Отделен брой 1 лев
----------------
Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Как да се храним? – Из лекция на Учителя „Големи и малки придобивки“, ООК, год. VII, том. II
Словото на Учителя. Вътрешното разбиране на живота (5.VII.1936 г.)
Изучаване на човешкия характер – Л. Лулчев
Грижа от другия свят (истинска случка) – Benitta
Накъде ще отидем?
Материалните, земните работи на един човек или на един народ зависят от състоянието на неговия дух, от неговото духовно развитие и напредък, от неговата духовна активност.
Накъде ще отидем а живота — дали към издигане и успехи, или пък към падение, разорение, разгром — това зависи от насоката на нашата мисъл и от нашата духовна самодисциплина.
Насоката определяме ний. Нашият дух, т. е. същината в нас определя пътя, по който ще вървим, а следователно, и резултатите, които ще достигнем.
Вън от шумните крясъци по площади и събрания, вън от шумната външна, политическа дейност, съществува един чисто вътрешен, чисто духовен път за въздействие върху живота на един народ, за определяне на неговото бъдеще.
Истински силните духом говорят най-често с мълчание. И с дела. Защото, тяхното мълчание, тяхната привидна пасивност е в същност най интензивна дейност, най-напрегната работа.
Те не заявяват високо, на всеослушание, кой е спасителния път за народа им, но те действат непрекъснато, по един невидим начин, напрягайки всичката си вътрешна, духовна мощ, щото народа им да хване този спасителен път.
Малцина са тия истински силни духовни водачи на народа ни, които го водят към добро. А много са силите, които им се противопоставят. Ето защо, повелителен дълг е на всички, които съзнават това, на всички, които желаят доброто на народа си, да присъединят своите макар и малки усилия към мощните усилия на нашите истински водачи, за духовното издигане на народа ни и за отправянето му по истински спасителния път на доброто.
Човешкият дух е мощен. Той действа и говори и мълчанието. Той решава и определя нещата, често без да каже нито дума — с чисто вътрешно напрежение и действие.
Във всеки един от нас живее този Дух, който определя нещата, който решава световните съдбини, от който зависи накъде ще тръгнем и до какво ще достигнем.
Във всеки един от нас живее тази сила, която определя пътя на живота ни и резултатите от него — издигане или падение, величие или разгром, мир или война, благоденствие или мизерия.
От нас зависи какво ще бъдем и какво ще станем! От нас зависи делото ни бъдеще: ако хванем пътя на доброто, очаква ни всичко добро; ако хванем пътя на злото, до главите ни ще дойде всичко зло. От нас, единиците, зависи, както нашият индивидуален живот, така и колективния живот на народа ни.
И ний ще определим насоката на този живот и неговите резултати не толкова с външна, шумна, повърхностна дейност, която не засяга дълбините на колективното съзнание, колкото с вътрешна. мълчалива, дълбоко духов на дейност. която невидимо прониква и обгръща съзнанието, като му въздейства с неотразима мощ.
Да се научим да говорим без думи! Да се научим да говорим направо на душите, направо на съзнанието! Да се научим да говорим с мисъл!
Да се научим да действаме в пълно мълчание, развивайки най-високата вътрешна интензивност, най-високото духовно напрежение, без да даваме какъв то и да било външен израз на това.
В това е залога на нашия успех, от това зависи пътя, по който ще тръгнем и бъдещето, което ще достигнем.
Ако в България не се намерят достатъчно духовно силни хора, които до я тласнат и затвърдят по пътя на доброто, тя е осъдена на неуспехи и разочарования, на падение и разгром. Ако ли пък такива хора се намерят, нея я очаква велико бъдеще — външно и вътрешно, духовно и материално.
Да работим, тихо и мълчаливо, но напрегнато и предано, за духовното издигане на народа ни.
То ще определи всичко друго.
П л а м е н
Беседа на планината (снимка)
Как да се храним?
Човек трябва съзнателно да се храни, да знае, каква храна да употребява и как да се храни. Днес се повдига въпроса: месна или вегетарианска храна да се употребява? За предпочитане е вегетарианската храна. Защо ? — Едно от научните обяснения, с което се поддържа вегетарианството, е обстоятелството, че съзнанието на животните, които се колят, е доста развито. Те искат да живеят, не се подават доброволно на клане. Въпреки това. върху тях се употребява насилие. Насилието внася в организма на тия животни различни отрови, които минават и в човешкия организъм. Животните предчувстват, че ще ги колят и започват да се смущават. Това смущение, този страх, тази омраза, са причина за отровите, които се образуват в организма им. Човек трябва да наблюдава животните, които са определени за клане, за да види, че те предчувстват това няколко дена преди да бъдат заклани. Наблюдавайте кокошките в курниците и ще видите, какво смущение настава между тях, когато почувстват, че някоя от тях е определена на смърт. Страшни отрови се образуват в организма им! Един ден химиците ще изследват тези отрови и ще се убедят в истинността на тия твърдения.
Много култури и цивилизации са изчезнали благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна.
Атлантската раса, запример, е изчезнала по причина на отровите в месото на животните. Съвременната култура е осъдена до загине по същата причина. Сегашните хоро употребяват много месо. Зъбите на американците са развалени от употребата но много месо. Не само зъбите им ще опадат, но и главите им ще оголея г от много ядене на месо. Падането на зъбите, оголяването на главите, хлътване на гърдите води към израждане на човека. Това израждане се дължи на отровите в месото, с което хората се хранят. Като знае това човек, трябва да стане вегетарианец по идея. съзнателно, а не по подражание. Някой става вегетарианец без никаква идея в себе си, и като му замирише на кокошчица или на свинско, пожелава да си хапне малко, но срам го е от окръжаващите, които знаят, че не яде месо. Той съжалява в себе си, че е станал вегетарианец. Някой вегетарианец си купил 1—2 скумрии, опекъл ги, полял ги с лимон и започва да яде, но се озърта да не го види някой. Защо се страхува да не го видят? За хората ли е станал вегетарианец? Когато се определя в себе си да стане ли вегетарианец или не, човек трябва да запита Бога в себе си, какво Той ще го посъветва. Ако му се каже, че не трябва да яде месо, поради отровите, които месната храна съдържа, той Трябва да слуша, да изпълни този съвет. Ако не слуша съвета на Господа, никой не може да му помогне против тия отрови. Голям бич са те за съвременното човечество! Причините за болестите на хората се дължат, именно, на тия отрови. За да се изчисти кръвта на човека по естествен път. изисква се най-малко десет поколения чист живот.
(из лекциите от Учителя: „Големи и малки придобивки“, год. VII, том II)
ВЪРХЪТ
Висок си ти, изправен,
В небе чело опрял.
В простора, ширините
Ти погледа си взрял!
*
И слънце да те грее,
И сняг да те вали,
И буря да те брули,
Обвит да си в мъгли,
*
Ти,винаги изправен
Над всичко пак стоиш,
Висок си, ненадминат
И царствено блестиш!
Д. Антонова
ПРОШКА
Отпусна Бог десницата Си свята
И пак благослови народа свой.
Усмихнати над нас са небесата
Полъхна мир и отдих и покой.
*
Просветна се на хоризонта вече,
Зари разливат блескави лъчи
слънцето пристига отдалече
Тържествен химн навсякъде ечи . . .
*
Че дълго време тъмно бе небето,
Закриваха го облаци и мрак.
И звездни мир си криеше лицето
И слънчев образ лъчезарен драг.
*
Запитвахме се плахо: — до кога ли
Сърцата ни ще пълни смут и страх?
Всеблаги Бог да ни прости, пожали
За нашия незнаен, тъмен грях.
*
И ето, днес огрея слънце мило,
Яви се то и стопли пак света.
То взе ни пак под своята закрила
И прошка пак ни даде любовта.
Рила, 8. VIII. 1936 год.
А с и н е т а
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
Вътрешното разбиране на живота
(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „Идете в Галилея“, 5.07.1936 г.)
Има две разбирания на живота. Едното разбиране е външното, механическото, временното бих го нарекъл, а другото разбиране е вътрешното, дълбокото, вечното. Разбиранията на хората се определят от степента на тяхното съзнание.
Казват някои, че човек трябва да има духовни разбирания. Въпросът не е за духовните разбирания на хората. Духовните разбирания подразбират съдържанието на нещата, а смисълът на живота седи в онова съдържание, което човек може да приложи във вътрешното разбиране и приложение на живота. Живота се проявява в многобройни форми — но тези форми се намират в процес на развитие и са неустойчиви. Един ден те ще се изменят и нищо няма да остане от това, което сега имате. Затова казваме, че смисъла на живота не е във външните форми, но във вътрешното съдържание, което строи формите.
Онова, за което човек се бори в живота, трябва да бъде неизменно, да има една устойчива цена. Само чрез опитността, чрез вътрешния опит, ние можем да разберем вътрешния живот. Но за да дойдем до този вътрешен опит, необходимо е пробуждане на съзнанието, което подразбира вече един по-дълбок копнеж. Само гладният може да разбере, какво нещо е гладът. Ситият не може да разбере глада. Само жадният може да разбере, какво нещо е жаждата. Само страдащият може да разбере, какво нещо е страданието. И днес хората страдат, понеже имат само едно външно, повърхностно разбиране за живота, вследствие на което техните отношения са неестествени, от което се ражда насилието, което спъва и заробва хората. Днес всеки иска свобода само за себе си. А според мен, свободата трябва да бъде достъпна за всички. В организма цялото може да бъде свободно, но не и отделните части. Какво ще стане, ако краката, ръцете, очите са свободни? Свободата на отделните части се заключава в това, да няма никакво пресилване във функциите, които те изпълняват. В света има един план, който трябва да се изпълни. В изпълнението на този план е смисъла на живота и свободата на човеко. Според този план, човек, като едно плодно растение трябва да бъде изяден от някого — в това е смисъла на живота. Но за да се разцъфти и завърже плод, човек трябва да работи върху себе си. Защото, вие никога не можете да разрешите един въпрос отвън, който в себе си не сте разрешили. Най-първо, въпроса трябва да си го разрешим вътре в себе си и после този въпрос да има приложение отвън.
Всичкото нещастие на хората седи в това, че туй, което те не са разрешили отвътре, в себе си, искат да го разрешат отвън.
Там е всичката погрешка на хората. То е все едно, един човек без глава да тръгне да разрешава въпросите на живота.
Основата на християнството, на вътрешното разбиране на живота, седи в това, че име един живот извън този на земята. Ще попитате: Как можете да ни докажете това? На онези, у които зрението е силно, лесно може да се докаже това, но на слепия нищо не може да се докаже. На онзи, който мисли, лесно можете да докажете нещата, защото лесно се поставят за него въпросите. Нужна е една вътрешна опитност, за да се докажат нещата, защото всички хора не са еднакво умни. Умът на човека е като ръководител. И ако вие в критичните моменти в живота, не можете да си послужите с вашия ум, защото ви е той?
За да може човек да се справи с противоречията на живота, той трябва да има едно вътрешно разбиране, вътрешно просветление. Като дойде до вътрешния живот, до вътрешното разбиране на живота, човек най-първо трябва да се освободи от онези връзки, които го спъват. Не е въпрос изведнъж да се освободим, но да ги оставим да се разрешат тъй, както са в природата. И според мен, всички страдания, всички мъчнотии в живота се дължат все на това вътрешно неразбиране от човека на дълбокия смисъл на живота.
Всеки човек трябва да знае. че е дошъл на земята с една строго определена цел. И най-важното за човека е, да намери, защо е изпратен на земята и да свърши дадената му работа. Всеки човек знае каква работа му е определена да извърши. Птиците знаят да хвъркат, рибите знаят да плават, а човек знае да мисли. Много работи знаят хората, но има неща, които те не знаят. Запример, хората нямат понятие за онези възвишени същества, които са създали вселената. Те нямат понятие за онези възвишени инженери, които са създавали земята и които днес я карат да се движи. Учените хора казват, че слънцето привлича земята, а слънцето се привлича от друго некакво слънце. Значи, съществува едно кръговръщение. Да, съществува един разумен свят, в който по-високото съзнание ограничава по-низкото. Следователно, успехът на човека зависи от подчиняването на низшето му съзнание на висшето в него.
Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява но низшето. Ние можем да разрешим този въпрос практически по следния начин, Човек трябва де влезе в себе си, да познае какъв е Божествения план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си. А за да избегне това стълкновение, той трябва да се стреми да не прекъсва онова, което е преживял в миналото, защото по такъв начин подпушва Божественото, което като един извор е във вечното настояще. Даже и най-хубавите работи, щом са били в миналото, те днес не са ви потребни. Всеки човек трябва да се стреми в даден случай към божественото начало, което може да го освободи. Божественото начало в човека е онова, което освобождава отвътре, а не от вън. Това, което освобождава човека отвън и то е приятно, но истинската свобода на човека иде от Божественото начало отвътре. Бог освобождава човека и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално. Има една свобода, която зависи от вътрешната обмяна между всички живи същества, от каквато категория и да са. Между всички хора трябва да става вътрешна Божествена обмяна, от която ще зависи и тяхното щастие. Тази обмяна се заключава в разумните отношения, които трябва да съществуват между хората.
Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил.“ Не стойте в бездействие, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото. И ако външните разбирания и отношения на хората не са прави, то и вътрешното им разбиране не е право. Следователно, вътрешното разбиране на хората трябва да се измени коренно, за да се изменят и външните им разбирания и отношения. Външното разбиране зависи от вътрешното. Само когато измени вътрешното си разбиране и даде ход на Божественото, човек ще добие свободата, която търси. Но човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава.
Свободата първо зависи от даването, а после от вземането. Първо е даването, а взимането е втория процес. А сега всички хора в свет са се спрели върху вземането — всички искат да взимат. Всички казват: добре е да имаме, добре е да е оставил баща ни нещо. Да, но това е крайният процес. Ти не можеш да взимаш, докато не си давал. И божественото начало се заключава в това, че от онова, което Бог ни е дал, от онова което е вложено у нас, то иска да вземе. Когато ние искаме да вземем нещо от някого, това е Божествен процес. Бог иска, щото всеки човек, който е дал някъде нещо да може да вземе. А онзи, който нищо не е дал, не може да вземе.
Следователно, единственото нещо, което в даден случай може да ви помогне, то е Любовта, която ние проявяваме. Значи, първият процес на живота седи в даването. Бог ни е дал живот, а ние трябва да даваме от себе си.
Учението на бъдещето седи в това, че всички живи същества трябва да имат желание да дават.
Не е въпрос да се изнасилват хората, но всяко живо същество трябва да има желание, доброволно да дава, според възможностите, които то съдържа в себе си. Когато нещата се налагат на човека, те не са Божествени. Там. където има човешки ред на нещата, това е временен процес. При временните процеси участват човешки закони. Сега аз говоря за онзи велик закон на даването, дето и нисшите и висшите божествени процеси стават еднакво. Низшето там познава, че животът иде от висшето.
Тъй че, от всички ви се изисква онова правилно, вътрешно разбиране на живота което носи сила в себе си. Ако нямате това разбиране в себе си, вие нищо не можете да направите. Ще кажете, че някой иска да ви заблуждава. He, всеки човек, който не прилага Божия закон, той сам се заблуждава. От резултатите на своя живот, човек ще изпита и своите заблуждения. Ако аз не се храня правилно, както трябва, ще опитам резултатите на моето хранене. Ако не се уча както трябва, ще опитам резултатите на моето учение. Божественото седи а това, че туй, което печелиш никой не може да ти го отнеме. И затова казваме, че щастието на хората седи в Божествения, във вечния живот. Щастието на хората седи в онези малки придобивки, които те имат по отношение на Божественото в себе си. Тъй както в даден случай можеш да се радваш и да бъдеш полезен за себе си, тека трябва да се радваш и да бъдеш полезен и на другите.
И тъй, ние идваме първо до онова положение, да разберем формите на живота, в които седи ограничението. После трябва да дойдем до съдържанието на живота, и най-после идваме до крайния предел, до смисъла на живота. Що се отнася до смисъла на живота, всички хора не могат да го разберат по един и същ начин. Често ние говорим за Любовта, но Любовта на хората не е една и съща. Един разбира от Любовта едно, друг — друго, но в края на краищата, кой както и да разбира Любовта. той е прав за себе си. Той не е разбрал пълната Любов, защото Любовта е на степени. В материалния свят Любовта е една, в духовния свят — друга, а в Божествения свят, съвсем различна от другите две. Всяка Любов има свои граници, в които се проявява, за да може да се разбере. Човек трябва да мине от едно състояние в друго, за да разбере всичките видове Любов, докато дойде до пълната Любов, докато дойде във връзка с Бога. И ако не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с онзи, който ви е изпратил на земята и ако не чувате Неговия глас, ако не го разбирате, вие не можете да придобиете свободата. В това седи смисъла на живота. Не е въпрос, какво хората могат да ви научат от вън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога. С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора.
И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението, за изпълнение волята Божия при тези условия, при които сега се намирате. И който иска де разбере живота, той трябва да го приеме такъв, какъвто му е даден. При този живот. който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот. По човешки ще ви кажа: Вашето щастие седи в онова, което майка ви е вложила още при раждането ви. Ще кажете: „Не може ли да бъда създаден по друг начин?“ Това подразбира да имате други разбирания и други условия, — това показва че бягате от мъчнотиите на живота и търсите лесния път. Това е погрешката на хората. И Адам и Ева съгрешиха затова, защото си казаха — може да се живее и по друг начин, по-лесно. Те си казаха: човек не трябва само да слуша, но той трябва да бъде свободен, да прави каквото си иска. В рая се явиха две разбирания: едното разбиране беше на Бога. А другото разбиране дойде отпосле, то беше разбирането на змията — на черния адепт. И съвременните хора живеят според второто разбиране, те опитаха всичко в света и в резултат придобиха и научиха какво нещо е страданието. А хората само тогаз ще се освободят от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото дърво — когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества.
Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот. Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина. Никой не може.да се освободи от този път — всички ще минете през страданията и смъртта, но трябва да бъдете герои — геройски да умрете. И тогаз живота ще придобие друг смисъл за вас. Герои се искат и в материалния, и в духовния, и в умствения светове. Това са три свята свързани в едно. И чувствата и постъпките зависят от ума, и всички отношения и положения зависят от ума на човека. Ако искате да не страдате, трябва да бъдете умни, за да не грешите. Но правите ли погрешни, трябва да бъдете герои да носите страданията, като последствие на погрешките и по този начин да ги изправите.
Така човек постепенно ще премине в нова фаза на живот. И Христос казва: Излезте от обикновените разбирания на живота, подигнете съзнанието си по-високо, където ще влезете във връзка с напредналите същества, които ще ви помагат и ръководят. Когато човек влезе в тази нова фаза на живота, най-първо ще забележите, като външен израз на това ново съзнание, промяна на неговите отношения към хората. Той има вяра в хората като в себе си и се отнася с тях както със себе си. Ако вие нямате вяра в хората, с които живеете и се пазите от тях като от вълци, какъв е смисъла на живота? Не е въпрос да разчиташ само на майка си, на баща си, но ти трябва да разчиташ на всички онези хора, които те обичат. Те са милиони, които ти не познаваш.
Цялото щастие не човека седи в онези хора, които го обичат. Дали той съзнава това или не, не е важно. Бъдещето учение в света се заключава в това да разчиташ на онези хора, които те обичат. Друго яче казано: разчитайте на Бога. Вие трябва да видите тази Любов проявена чрез всички хора. И тогаз ще се създадат разумните отношения на братство и взаимопомощ между хората, и всеки ще гледа на интересите на другите хора, като на свои. Тогаз ще изчезнат противоречията и недоразуменията между хората.
И тъй, силата на човека седи в онова, което той в даден случай може да даде. Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което вземаш то пак е резултат на това, как си използвал Божественото. Ще кажете: Где е човека ? — Дето е Бог, там е човекът. Дето не е Бог, там и човек не е. Докато човек мисли, че във всеки даден случай той може да постъпва както иска, в това няма никаква свобода. Докато хората поддържат теорията на изтреблението едни други, живота им няма смисъл. Печалбата и успеха в живота на човека се заключава само в даването. Така че, същественото в живота е да се приложи закона на даването или изявяването на Божията Любов.
Но Любовта изключва просията. Когато дойде някой у дома ви, той трябва да почувства че у вас има любов, там има готовност за услуга, за помощ. В Любовта никой никого не използва и всеки има доверие в брата си. в своя ближен. Ако не приложите този закон на даването, вие не можете да се освободите от страданията си. Такъв е Божествения закон. Всички трябва да изпълнявате волята Божия. Не изпълните ли волята Божия, ще се родят толкова нещастия в живота ви, че мъчно ще се освободите от тях. Най после ще дойдете до положение да се оплаквате от живота си и ще казвате, че всичко ви е дотегнало. И за да се освободите, вие постепенно ще трябва да се разплащате, докато изправите всичките си погрешки и престъпления.
Това е единственото учение, върху което почива живота. Когато хората казват, че това учение е неприложимо, те изхождат от анормални състояния в себе си. Когато човек приложи това учение на Любовта, той ще добие възкресението, ще влезе в живота, а не в смъртта. Така само ще се освободи от всички страдания и мъчнотии. Някои казват: това учение е неприложимо за сега, в идущото прераждане ще го приложим. Оставете настрана закона за прераждането. Има един закон по-велик от закова за прераждането. Той е закона за изпълнение волята Божия.
Щом изпълните волята Божия вие ще бъдете син Божий, и ще кажете тогава, че животът има смисъл. Всички трябва да служите на Бога като синове. Само в служенето, само в Любовта хората ще могат да се примирят. Щом всички хора се примирят, ще настане едно блажено състояние. След това ще дойде един нов порядък на нещата, при който хората ще могат да приложат повече неща.
За да живеят братски, хората трябва да си прощават. Вие не можете да простите на един човек докато не го обичате. Вие не можете да простите и докато не ви обичат. Следователно, и двата закона ще прилагате — ще обичате, и ще ви обичат. Без обич няма прошка. Докато и единият и другият не приложат Божия закон, не изпълнят волята Божия, никаква прошка не съществува. При всички условия на живота, дръжте дълбоко в себе си това учение, защото учеността ви и силата ви зависят от него. Единственото нещо, което Бог изисква от своите деца, е послушанието. Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си. Бог знае, какво ще допринесе послушанието на хората. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения в секта. Ако вий мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, вий сте на крива посока. Сега ви казвам: приложете онази беззаветна Любов, не само на думи, но да се живее. Всеки човек, който е дошъл до това учение, той ще върви в света и ще знае причините защо съществуват нещастията. И този човек е в състояние да се справи с всички мъчнотии в живота.
Това е вътрешното, дълбоко разбиране на живота, което всички трябва да имате.
5.VII.1936 г.
Л. Лулчев
Изучаване на човешкия характер
Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си, нито природата. Ученият познава нищо от природата и отчасти себе си. Мъдрия познава и себе си и природата. Ползва се сам от това знание и помага не другите.
Но природата е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея. Достатъчно е ако пожелаем да влезем в отношения с нея — тя винаги е на услугите ни. И ако ние сме деца или невежи — тя ще ни забавлява. Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни.
Мъдрия и учения се различават по това, че мъдрия работи безкористно, не продава знанията си, не злоупотребява с тях и винаги има пред вид върховната цел на естеството от гдето е почерпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства, обществени положения, титли, мнения, слава. Той живее в един реален свят, в който нищо не му липсва и към когото нищо не може отвън да се прибави. Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот.
Но всички тия пътища на учения или мъдреца са еднакво отворени пред всеки от нас. Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях и ако това е единствената му цел или най-силното му желание. природата ще го подпомогне, условията не живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното. Но нека не мисли, че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот.
Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там в него се гнезди всичкото най-възвишено и красиво във вашия живот. Челото — там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите —царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото. Вгледайте се в челата но близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите . . . В тия форми е изразен целия душевен, умствен и чувствен свят — това е море. което се вълнува, небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч, взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва какъв важен дял от живота се хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр.
Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се стори страшно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже, до колко то е вярно. Светът, в който живеем, е същия и за учения и за невежия, но еднакво не го схващат. Ученият вижда закономерност там, където невежия се угнетява от хаос и безсмислие. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова нещата изглеждат зависими и свързани едно с друго. Колкото е по-тесногръд и невежа, толкова и светът му се ограничава с неговите непосредствени интереси и желания.
Силите в света ние познаваме по техните резултати. Формите са един от тия резултати. Человек е също проява на силите. които носи в себе си. Неговата форма, тялото му е във връзка с това как проявява своите сили — в кои светове — физическия, органическия и чувствения или във волевия и умствения. Съответно това и формите на тялото добиват своят изглед.
За да ни стане по ясен света, който ни заобикаля и който в нас. ще го вземем в най-контрастният му вид, а после ще дойдем до единството, което е в основата на всичко и разбирането, на което изисква повече знание.
В нашия физически свят различаваме тъмнина и светлина, мъжки и женски пол, движение и покой, живот и смърт и пр. Ще вземаме някои кратки положения за да изясним някои форми присъщи на човека.
Така, ще вземем като установено (самото доказване би ни отвлякло много от практичната цел която имаме с настоящите редове), че линията е израз на сила, а повърхнината — граница на сила, които действат.
Всички линии в органическия свят може да се смятат като израз на електрическата енергия. Всичките криви — на магнетични енергии. В човека, там, където имаме прави линии, действа или са резултат на ума, а кривите — на сърцето или чувствата. Скъсените линии характеризират проявата на волята. Васко отклонение предполага увеличение на съпротивлението на средата или приближаване към центъра. Геометрическата точка в органическия свят има три значения — точка, център и фокус. Точката е неутрална. Центъра е точка, в която става проява на вътрешни сили, във фокуса се съсредоточават външни сили.
Правата плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща. Изпъкналата повърхност е активна, мъжка, разпръсваща енергиите.
Всяко нарушение на равновесието извиква движение. Големината на една органическа линия показва продължителността или времедействието на едно сила. Ъглите, които се образуват, показва близко или далеч става действието. Всичките издути чести на човешкото тяло са активни. Вдлъбнатите — пасивни или събиращи енергии. А смесените форми показват на смесени функции — активни и пасивни, (напр. окото, ухото, носа и пр.)
Нека вземем, например, носът. Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-съществения указател на характера. Ъгъла характеризира амплитудите на живот. Линията „а“ характеризира полезната или еволюционна дейност на човека.
Дължината на линията „в“ пътя, който е изминат за да се достигне тоя полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната.
(следва)
Benitta
Грижа от другия свят
(истинска случка)
Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите.
Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце. Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето. И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви.
Младата майка се заляла в сълзи и казала, че тогава много набързо вуйчо му излязъл да купи дрешките и обувките. Но, незнаейки колко големи да ги вземе, обувките излезли по-малки и едва били обути на измръзналите крачета.
Тези и още много разправяни случки забулваха мадам Хедвиг с един тайнствен ореол, който с невидими нишки ни теглеше все у тях, при нея.
И тъй, както си работехме и приказвахме, иззвъни се и слугинята внесе донесената поща. Мадам Хедвиг погледна писмата, взе едно по-голямо, което носеше чуждестранни печати и усмихнато каза:
— Ах, дъщеря ми пак се сетила за мен.
— Как. дъщеря ви ? Нима Елизабета не е тук ? — почти в един глас попитахме ние, а аз допълних, че ми се струва, какво вчера я видях на улицата отдалеч.
— Да, Елизабета е тук, но голямата ми дъщеря Биси, е там, в Германия, с мъжа си.
— Но това е невъзможно, вие сте толкова млада, как може да имате женена дъщеря, обади се една от дамите.
— Да. имам, само че не съм я родила аз, нейната майка от невидимия свят ми каза да я взема.
— Но как може това нещо, извикахме едновременно почти всички, това е много чудно.
—- И чудно и обикновено, усмихна се мадам Хедвиг.
— Но моля, обърнах се аз, то е толкова странно, казвате от невидимия свят ви са казали, но как може това? Разправете ни, то е тъй невероятно интересно.
— Да, Хедвиг, обърна се най-близката й приятелка, моля те разправи, вярвай, никой нищо няма да каже ма господин Херц.
— Моля разправете, обадиха се всички останали с оживени лица и светещи очи. Сякаш тайнственото в тия случки караше, неизвестно защо, очите да проблясват със странен блясък.
Най после мадам Хедвиг се съгласи и започна:
— То беше много отдавна. Елизабета и Хенрих бяха още съвсем малки, по на няколко години. Аз бях си отишла в Германия да получа наследството си, което бе оставил наскоро заминалия ми баща.
Една вечер, както си лежах в моята моминска стая, гардероба изпука няколко пъти. Аз се сепнах и вгледах. Тези шумове ми бяха познати — с тях много често си служат заминалите, умрелите. Помислих си, че баща ми ми се обажда и се вгледах в ъгъла между гардероба и вратата, където почна да се оформява една бледо синкава, прозрачна вуалена фигура. Колкото се взирах в нея, толкова тя по ясно се очертаваше и за моя изненада вместо баща ми, се очертаваше образа на непозната мене млада жена. Най-после тя съвсем ясно се очерта и аз я попитах какво иска.
— Но нима не ви беше страх, попита една от гостите, обръщайки се към мадам Хедвиг.
— Не, не се боях. Колкото трябва да се боя от вас, толкова и от нея. А при това, аз бях вече свикнала, не за първи път виждах подобни неща.
И тъй, не въпросът ми, тя веднага започна с гореща молба да прибера едничкото й момиченце, което наскоро щяло да загуби и баща си и щяло да остане съвсем самичко.
Аз се двоумях. Първо, аз самата имах две деца. Отговорността за възпитанието на едно дете и неговото отглеждане е голяма. Но най-главното, как ще каже на мъжа си?
Но тя ме молеше, тъй сърцераздирателно кършеше своите прозрачни пръсти, че най после се съгласих, като предоставих на нея да уреди въпроса с мъжа ми. Тя се усмихна, благодари и изчезна.
Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко.
Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче. Пожарът, благодарение на силния вятър и на липсата на бързо доставяне не вода в голяма суматоха, се разпространил и обхванал доста голяма част от града, а и колкото оцеляла от пожара, била разрушена от земетресението. Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове.
Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата.
Тъкмо говорехме и викахме едно младо момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза:
— Чичо, вземи мене. вземи ме . . . мене.
Херц, без даже да го погледне добре, го отмести с едната си ръка и пристъпи към друго момиче.
Аз се взрях в двете сини, просълзени очички и изведнъж видях до него, държаща го за ръка, оная същата жена, която ми се яви в моята стая в Германия Тя ми се усмихна. Озърнах се — нея никой не я виждаше. Тя ме погледна умолително и аз й отговорих несъзнателно гласно. — Ти знаеш, аз съм съгласна, но не зависи от мен.
— С кого говориш Хедвиг, изведнъж ме попита Херц, като се обърна към мене.
—С една жена.
Коя? — и погледа му изведнъж ме предупреди да внимавам за ума си.
Той винаги ужасно избухваше, когато и най-слабо долавяше моята връзка с невидимия свят и аз се стараех да скривам по възможност всяко нещо, което би му дело повод за такова избухване.
Продължавахме да търсим момиче, но всички отказваха по най-чудноват начин. Херц се нервираше, но аз гледах и виждах — водещата малкото си момиченце им нашепваше да се не съгласяват, като им излагаше разни доводи.
Понякога трябваше да турям ръка на устата си, за да не извикам гледайки картината от двете страни. В момента, когато момичетата отказваха, майката бързо тикаше детето при Херц и го караше да го моли да вземе нея, че тя ще помага, ще гледа децата.
Детето тъй трогателно молеше, че най после Херц се наведе и го погледна.
— Но как ще помагаш, ти си толкова малка, й каза той.
— Нищо, чичо, аз мога, мога ще гледам децата. Вземи ме мене. И хубавите й светли очички, изпълнени със сълзи, го гледаха умолително.
В този миг видях, как майката протегна ръката си и я сложи на сърцето на Херц. Той погледа наоколо, поиска да отстрани детето, но изведнъж се взря в него, поглади му косичките и каза:
—Ех, щом толкова искаш, ела с нас.
Майката ме гледаше с чудно хубава усмивка, подаде ми ръчичката на детето, която държеше и ми каза: — Когато ти потрябвам, помисли за мене и ме повикай, аз винаги ще идвам и ти помагам.
Кимнех й едва забележимо — и тя изчезна от вътрешния ми взор.
Детето се чувстваше съвсем като у дома си. На мене казваше майко, на Херц, татко. Обикнахме го като наше. И аз много често виждах силуета на майка й около нея да й помага, когато й възлагах да се грижи за Елизабет и Хенрих. И макар Биси да бе малка, аз винаги оставях с голямо спокойствие децата при нея. защото знаех, че има и друг по-голям, който бди над тях . . .
Така се минаха няколко години. Един ден дойде брат ми от Германия да ни види. Биси бе на 13 години мисля. Още щом я погледна, спра се и дълго не сне поглед от нея.
Когато си тръгваше, ми каза, че от първото виждане обикнал това дете и че един ден, когато тя порасне, ще дойде да я вземе за жена.
Той отпътува. Дните и годините минаваха. Биси растеше и хубавееше. Бе нежна и който я виждаше не можеше да остане равнодушен. Започнаха да я искат. Няколко младежи явно идваха да искат ръката й. Аз се намерих в недоумение. На кого да я дам? Знам ли дали ще бъде щастлива? Ако не бъде, нали аз ще съм отговорна? Най после трябваше да се избира между трима. Но кой от тях бе най-добрия? И изведнъж помислих да повикам майка й, тя да посочи. Тя веднага се отзова на повикването ми, както и много други пъти Изложих и положението. Тя ми каза:
„Не, нито на един от тези. Точно след два месеца от днес, ще дойде един да я поиска — на него ще я дадете.
На сутринта повиках Биси и й казах това, което майка й ми говори. Тя прие думите й като абсолютни и на кандидатите бе отказано. След това записахме датата и почти всичко се забрави.
След някое време дойде брат ми и за обща изненада, той поиска Биси. —Той бе устоял на думите си — бе я чакал да порасне и сега идваше с намерение да я отведе в Германия.
Когато погледнахме в тефтерчето, бе точно 6 — две месеца от тогава, когато ми говори майката. Аз не се противих на волята й и дадох съгласието си. Биси ме гледаше изумена от радост — тя най-малко очакваше подобно щастие.
Тя отпътува за Германия. Когато влакът потегляше, майката дойде при мен, поблагодари ми, сбогува се и каза, че тя е завършила работата си вече на земята и се оттегля негде другаде и че никога няма повече да можем да се виждаме.
Влакът бавно вървеше, после се засили и изчезна от очите ни. Заедно с влака изчезна и образа на майката, която наистина от тогава вече никога не видях. А Биси ми пише много често, тя все още не можела да свикне там без мене. . .
И мадам Хедвиг отвори пликът, който през всичкото време държеше в ръцете си, извади писмото и като се извини, се зачете в него.
— Колко странности се случват в живота, си мислех аз, а може би и всички, които се бяха дълбоко замислили.
